Факти за атомните бомбардировки в Хирошима
Точно преди 80 години светът вечно се трансформира. На 6 август 1945 година над японския град Хирошима е хвърлена първата атомна бомба , която лишава живота на към 140 000 души. Три дни по-късно, в Нагасаки, втора бомба убива още 74 000. Тези събития са знакова част от завършека на Втората международна война и слагат формалното начало на нуклеарната епоха .
Но зад добре известните обстоятелства се крият по-малко известни, а те хвърлят нова светлина върху взетите решения и човешките нещастия.
Военният министър на Съединени американски щати е очарован от Киото и убеждава Труман да го пощади
Първоначално американският Комитет по избора на цели е съставил лист от пет японски града, които да бъдат евентуални цели.
Тези градове са били Киото, Хирошима, Йокохама, Ниигата и Кокура. Изборът им е бил подбуден от военната им значителност и гъстотата на популацията, което би подсигурило оптимален психически резултат . Съдбата на един от тези градове обаче е била решена от персоналните убеждения на тогавашния американски боен министър Хенри Стимсън.
Въпреки известния мит за медения му месец, Стимсън в действителност е посетил Киото два пъти през 20-те години на XX век и е бил надълбоко впечатлен от неговото културно и историческо значение като антична столица на Япония.
Пред президента Хари Труман, Стимсън упорства Киото да бъде отстранен от листата, изтъквайки стратегически и дипломатически причини. Той счита, че унищожаването на Киото би било голяма загуба за международното културно завещание .
Стимсън акцентира, че запазването му ще улесни следвоенното помиряване и ще укрепи бъдещите връзки с Япония, което е значимо поради възходящото въздействие на Съветския съюз. В последна сметка Труман се съгласява и Нагасаки заема мястото на Киото в трагичния лист.
Мъгла избавя Кокура
Съдбата на Нагасаки също е била дело на случайността. На 9 август 1945 година бомбардировачът B-29 „ Bockscar “ се насочва към Кокура – първичната цел за деня. Но когато самолетът идва над града, той е затрупан с гъста облачност и пушек от предходна бомбардировка.
Правилата за стартиране на атомната бомба са били строги – образно прицелване, което се оказва невероятно.
След три несполучливи опита и с намаляващо гориво, командирът на задачата, майор Чарлз Суини, взема решение да се пренасочи към втория си вид – Нагасаки. Въпреки че и над Нагасаки има облаци, екипажът съумява да открие дребен пробив в облачната завивка, което им разрешава да се прицелят образно и да пуснат бомбата. Така смяната на курса е неподготвено решение , взето във въздуха, което предопределя ориста на града.
Забравените жертви: Съюзническите военнопленници в Нагасаки и Хирошима
Един от най-трагичните и малко известни обстоятелства е наличието на съюзнически военнопленници в Нагасаки. За разлика от Хирошима, където е имало малцина пленници, в Нагасаки се е намирал лагер, в който са били държани към 150 бойци на Съюзниците .Те са били употребявани за насилствен труд в локалните корабостроителници на „ Мицубиши “ – главната военна цел на бомбардировката. По време на детонацията, огромна част от тези пленници са починали незабавно. Според разнообразни оценки, измежду жертвите са били 12 американски бойци , 7 холандски и 1 английски.
Тези мъже, претърпели четири години на апетит и заболявания, с цел да се изправят пред ужаса на атомната бомба, са били забравени от личните си страни .
Смъртта на тези военнопленници провокирала мощни рецензии в Съединени американски щати, изключително откакто истината става обществено притежание. Семействата на починалите са се чувствали предадени, тъй като тяхната жертва е настъпила вследствие на решение, взето от личното им държавно управление.
Макар и да няма доказателства за огромна флотилия от кораби в пристанището на Хирошима, градът е бил значим боен център и дом на към 43 000 японски бойци. Освен това, към 20 американски пилоти-военнопленници са били държани в града, като множеството от тях умират вследствие на бомбардировката.
Защо Токио не е бил бомбардиран с атомна бомба?
Много хора се чудят за какво най-големият град и столица на Япония, Токио, не е бил определен за цел на атомна бомбардировка. Причината е, че Токио към този момент е бил почти изцяло унищожен от стандартни бомбардировки .
От началото на 1945 година американските военновъздушни сили правят масирани бомбардировки над Токио, употребявайки запалителни бомби. Най-опустошителната офанзива, известна като Операция „ Дом за срещи “ (Operation Meetinghouse), се организира на 9-10 март 1945 година и е считана за най-смъртоносната стандартна бомбардировка в историята .
Тя лишава живота на към 100 000 души, унищожавайки над 40% от града и оставяйки над един милион бездомни. Към момента на атомните бомбардировки, Токио към този момент не е представлявал подобаваща цел, защото е бил значително опустошен.
Ядреното оръжие е било предопределено да показва силата си върху недокоснат град, с цел да има оптимален психически резултат.
Светът остава разграничен
Дори и през днешния ден, десетилетия по-късно, светът остава надълбоко разграничен по въпроса дали потреблението на атомните бомби е било целесъобразно. От едната страна, бранителите на решението настояват, че жертвите в Хирошима и Нагасаки са избавили милиони други животи, като са принудили Япония да капитулира и са сложили бърз завършек на Втората международна война . Тези гласове настояват, че алтернативата – огромно навлизане на японските острови – би довела до още по-големи загуби както за съдружниците, по този начин и за самите японци.
От другата страна обаче, критиците показват, че атомните бомбардировки са непростимо закононарушение против човечеството. Техните причини се основават на няколко основни момента.
Първо , че не можеш да оправдаеш избиването на почтени цивилни с хипотетични бъдещи жертви. Второ , че бомбите не са били единственият или главен фактор за капитулацията на Япония. Те акцентират, че оповестяването на война от Съветския съюз на 8 август 1945 година и последвалото навлизане в Манджурия са имали решаващо значение за японското държавно управление. Според тази теза, нуклеарните офанзиви са били по-скоро проява на мощ към Съветския съюз, в сравнение с нужда за края на войната.
Сринати до основи и бързо възобновени
Атомната бомба, хвърлена над Хирошима, експлодира на към 600 метра над центъра на града и провокира незабавно заличаване на приблизително 70% от всички здания . Около 90% от медицинските институции и лечебни заведения са също изцяло разрушени. Огнената вълна и последвалият пожар изпепеляват към 13 квадратни километра от града.
Процесът на възобновяване стартира постепенно. През първите години след войната жителите се оправят с почистване на руините и създаване на краткотрайни подслони. През 1949 година японското държавно управление приема специфичен закон – „ Закон за възобновяване на Хирошима като град на мира “, с което публично слага началото на целеустремено възобновяване.
С помощта на държавни средства, дарения и интернационална поддръжка, Хирошима последователно се възражда. В рамките на 10 години главната градска инфраструктура е възобновена. Двадесет години след нуклеарната бомбардировка Хирошима е като феникс, възкръснал от пепелта – жив, съвременен и изцяло работещ град.
Географското състояние на Нагасаки – с хълмове и долини – отчасти лимитира разпространяването на взривната вълна. Въпреки това към 40% от града е изцяло погубен. Особено мощно наранена е християнската общественост в Нагасаки – един от центровете на католицизма в Япония. Знаковата катедрала „ Ураками “ е съвсем изцяло разрушена, а стотици богомолци умират при удара.
Както и в Хирошима, през първите години след войната възобновяване е постепенно и мъчно. Оцелелите се борят с апетит, заболявания, радиационни резултати и липса на инфраструктура. До началото на 60-те години Нагасаки е значително възобновен. Индустрията, изключително корабостроенето, се възражда, а градът стартира да играе дейна икономическа роля. Фабриките на „ Мицубиши “ още веднъж отварят порти.
Разрушената катедрала „ Ураками “ е възобновена през 1959 година и през днешния ден стои като знак на вяра и помилван.
Но зад добре известните обстоятелства се крият по-малко известни, а те хвърлят нова светлина върху взетите решения и човешките нещастия.
Военният министър на Съединени американски щати е очарован от Киото и убеждава Труман да го пощади
Първоначално американският Комитет по избора на цели е съставил лист от пет японски града, които да бъдат евентуални цели.
Тези градове са били Киото, Хирошима, Йокохама, Ниигата и Кокура. Изборът им е бил подбуден от военната им значителност и гъстотата на популацията, което би подсигурило оптимален психически резултат . Съдбата на един от тези градове обаче е била решена от персоналните убеждения на тогавашния американски боен министър Хенри Стимсън.
Въпреки известния мит за медения му месец, Стимсън в действителност е посетил Киото два пъти през 20-те години на XX век и е бил надълбоко впечатлен от неговото културно и историческо значение като антична столица на Япония.
Пред президента Хари Труман, Стимсън упорства Киото да бъде отстранен от листата, изтъквайки стратегически и дипломатически причини. Той счита, че унищожаването на Киото би било голяма загуба за международното културно завещание .
Стимсън акцентира, че запазването му ще улесни следвоенното помиряване и ще укрепи бъдещите връзки с Япония, което е значимо поради възходящото въздействие на Съветския съюз. В последна сметка Труман се съгласява и Нагасаки заема мястото на Киото в трагичния лист.
Мъгла избавя Кокура
Съдбата на Нагасаки също е била дело на случайността. На 9 август 1945 година бомбардировачът B-29 „ Bockscar “ се насочва към Кокура – първичната цел за деня. Но когато самолетът идва над града, той е затрупан с гъста облачност и пушек от предходна бомбардировка.
Правилата за стартиране на атомната бомба са били строги – образно прицелване, което се оказва невероятно.
След три несполучливи опита и с намаляващо гориво, командирът на задачата, майор Чарлз Суини, взема решение да се пренасочи към втория си вид – Нагасаки. Въпреки че и над Нагасаки има облаци, екипажът съумява да открие дребен пробив в облачната завивка, което им разрешава да се прицелят образно и да пуснат бомбата. Така смяната на курса е неподготвено решение , взето във въздуха, което предопределя ориста на града.
Забравените жертви: Съюзническите военнопленници в Нагасаки и Хирошима
Един от най-трагичните и малко известни обстоятелства е наличието на съюзнически военнопленници в Нагасаки. За разлика от Хирошима, където е имало малцина пленници, в Нагасаки се е намирал лагер, в който са били държани към 150 бойци на Съюзниците .Те са били употребявани за насилствен труд в локалните корабостроителници на „ Мицубиши “ – главната военна цел на бомбардировката. По време на детонацията, огромна част от тези пленници са починали незабавно. Според разнообразни оценки, измежду жертвите са били 12 американски бойци , 7 холандски и 1 английски.
Тези мъже, претърпели четири години на апетит и заболявания, с цел да се изправят пред ужаса на атомната бомба, са били забравени от личните си страни .
Смъртта на тези военнопленници провокирала мощни рецензии в Съединени американски щати, изключително откакто истината става обществено притежание. Семействата на починалите са се чувствали предадени, тъй като тяхната жертва е настъпила вследствие на решение, взето от личното им държавно управление.
Макар и да няма доказателства за огромна флотилия от кораби в пристанището на Хирошима, градът е бил значим боен център и дом на към 43 000 японски бойци. Освен това, към 20 американски пилоти-военнопленници са били държани в града, като множеството от тях умират вследствие на бомбардировката.
Защо Токио не е бил бомбардиран с атомна бомба?
Много хора се чудят за какво най-големият град и столица на Япония, Токио, не е бил определен за цел на атомна бомбардировка. Причината е, че Токио към този момент е бил почти изцяло унищожен от стандартни бомбардировки .
От началото на 1945 година американските военновъздушни сили правят масирани бомбардировки над Токио, употребявайки запалителни бомби. Най-опустошителната офанзива, известна като Операция „ Дом за срещи “ (Operation Meetinghouse), се организира на 9-10 март 1945 година и е считана за най-смъртоносната стандартна бомбардировка в историята .
Тя лишава живота на към 100 000 души, унищожавайки над 40% от града и оставяйки над един милион бездомни. Към момента на атомните бомбардировки, Токио към този момент не е представлявал подобаваща цел, защото е бил значително опустошен.
Ядреното оръжие е било предопределено да показва силата си върху недокоснат град, с цел да има оптимален психически резултат.
Светът остава разграничен
Дори и през днешния ден, десетилетия по-късно, светът остава надълбоко разграничен по въпроса дали потреблението на атомните бомби е било целесъобразно. От едната страна, бранителите на решението настояват, че жертвите в Хирошима и Нагасаки са избавили милиони други животи, като са принудили Япония да капитулира и са сложили бърз завършек на Втората международна война . Тези гласове настояват, че алтернативата – огромно навлизане на японските острови – би довела до още по-големи загуби както за съдружниците, по този начин и за самите японци.
От другата страна обаче, критиците показват, че атомните бомбардировки са непростимо закононарушение против човечеството. Техните причини се основават на няколко основни момента.
Първо , че не можеш да оправдаеш избиването на почтени цивилни с хипотетични бъдещи жертви. Второ , че бомбите не са били единственият или главен фактор за капитулацията на Япония. Те акцентират, че оповестяването на война от Съветския съюз на 8 август 1945 година и последвалото навлизане в Манджурия са имали решаващо значение за японското държавно управление. Според тази теза, нуклеарните офанзиви са били по-скоро проява на мощ към Съветския съюз, в сравнение с нужда за края на войната.
Сринати до основи и бързо възобновени
Атомната бомба, хвърлена над Хирошима, експлодира на към 600 метра над центъра на града и провокира незабавно заличаване на приблизително 70% от всички здания . Около 90% от медицинските институции и лечебни заведения са също изцяло разрушени. Огнената вълна и последвалият пожар изпепеляват към 13 квадратни километра от града.
Процесът на възобновяване стартира постепенно. През първите години след войната жителите се оправят с почистване на руините и създаване на краткотрайни подслони. През 1949 година японското държавно управление приема специфичен закон – „ Закон за възобновяване на Хирошима като град на мира “, с което публично слага началото на целеустремено възобновяване.
С помощта на държавни средства, дарения и интернационална поддръжка, Хирошима последователно се възражда. В рамките на 10 години главната градска инфраструктура е възобновена. Двадесет години след нуклеарната бомбардировка Хирошима е като феникс, възкръснал от пепелта – жив, съвременен и изцяло работещ град.
Географското състояние на Нагасаки – с хълмове и долини – отчасти лимитира разпространяването на взривната вълна. Въпреки това към 40% от града е изцяло погубен. Особено мощно наранена е християнската общественост в Нагасаки – един от центровете на католицизма в Япония. Знаковата катедрала „ Ураками “ е съвсем изцяло разрушена, а стотици богомолци умират при удара.
Както и в Хирошима, през първите години след войната възобновяване е постепенно и мъчно. Оцелелите се борят с апетит, заболявания, радиационни резултати и липса на инфраструктура. До началото на 60-те години Нагасаки е значително възобновен. Индустрията, изключително корабостроенето, се възражда, а градът стартира да играе дейна икономическа роля. Фабриките на „ Мицубиши “ още веднъж отварят порти.
Разрушената катедрала „ Ураками “ е възобновена през 1959 година и през днешния ден стои като знак на вяра и помилван.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ